"В омаята на преображението" (преведен на английски като "The Post-Office Girl" навярно заради липса на адекватен еквивалент на оригиналното заглавие - "Rausch der Verwandlung") е първата творба на Щефан Цвайг, до която възприятията ми се докосват. Стилът на австриеца е безкрайно изящен и отдаден на детайлите, подобно на ренесансов художник, и подвластен на поствоенния скептицизъм, бродещ из света през 20-те и 30-те години на XX век, за който май съм писал вече.
Ако си представим романа като графика, то ще видим как емоциите на персонажите (най-вече на Кристине, основният образ) отскачат и пропадат в драстични амплитуди и няма средно положение за тяхното душевно състояние. Безмерната радост прелива за миг в огромно разочарование; жаждата за живот в копнеж за раздяла с битието; желанието за общуване в страст към алиенацията - и обратно. Цялата им съдба е кръговрат на безпокойството, от който измъкване няма.
"Всяка материя има своя граница на издръжливост, водата има своя точка на кипене, металите - точка на топене, на този неотменим закон е подвластна и човешката душа. Радостта може да достигне такъв предел, когато не се чувства вече и най-малката искрица радост, така е и с болката, отчаянието, унинието, отвращението и страха. Преситена докрай, душата не поема нито капка повече от света"
Само няколко часа след като са решили да се самоубият заедно (да си спомним как умира самият Цвайг), уморени от мизерията и бедността, скапани от безизходицата на отреденото им време, Кристине и Фердинанд (нейната квазилюбов) решават все пак отново да се вкопчат в живота, крадейки парите от селската пощенска станция, в която девойката работи, и да се опитат да си осигурят поне малко светли дни за погубената от войната младост. Както се очаква, в секундата след взимането на новото решение - започват отново съмненията. Надпреварата е започнала преди години, но състезателите дори не са се отлепили от стартовите си позиции. И няма изглед да успеят.
Все пак искрено се надявам това да не е най-доброто, което Цвайг предлага, но във всички случаи е едно начало, което вдъхва оптимизъм за бъдещите ни срещи.
страхотният инструментал (с малко вокали, инспирирани от полска народна песен) от един от най-великите албуми в рока "Low" (и първи от Berlin Trilogy) несъмнено се вплита в обречената атмосфера на Цвайговата творба:
Няма коментари:
Публикуване на коментар