сряда, 6 август 2014 г.

"Invisible monsters" (Chuck Palahniuk) - споделя Теди

Умее го това Паланюк. Да опакова в шок и ярки образи един приятно саркастичен поглед към света.


Тази книга конкретно е изтъкана от обрати. В "Боен клуб" имаме един страхотен туист, тук са поне пет-шест и това в един момент се оказва всъщност недостатък. Голям - защото търсенето на екстремност и крайност е очевидно самоцелно. На моменти се случваше да се засмея на опита да бъде вмъкнато преднамерено различие дори в най-простичкото природно описание. 

Сред избухващите цветове на историята и over the top героите са разпръснати онези мънички, спретнати абзаци, така идеални за цитиране. Антиконсумеристките, бунтуващи се, отричащи, контра-на-всичко лозунги. Знаем модела, така добре проработил в "Боен клуб". Думи, които всеки, без значение начин на живот, интереси, характер, разпознава като очевидни истини. Думи, които чиято цел е да те разтърсят с простотата и точността си. Не знам трите предишни книги на Паланюк, които съм чела, ли са виновни или общата ми невъзможност да се шокирам лесно, но влиянието на цитатите-лозунги вече не е точно това, което би трябвало да бъде. Един път сякаш е достатъчно да се възхитиш от компактната гениалност на израза, че "everything is a copy of a copy of a copy" (а колко пъти съм го цитирала и самата аз...). На поредното претоплено поднасяне обаче можеш единствено да се съгласиш с факта, че самияt Паланюк следва собствения си съвет, споделен някъде из романа: “You have to keep recycling yourself.” Интересното е, че "Invisible monsters" е всъщност едва втората му книга - значи спокойно можем да я приемем като трайната основа на всичко следващо. 

И все пак, признавам си. Отново се намериха изречения, които да си препиша. Които ще помня и цитирам с удоволствие, наред с цялата им очевидност. 
Грозните детайли не ме спряха да чета преди сън - явната преднамереност на шокиращата история ограбва от нея именно търсения ефект на първичен страх. 

Гениален е Ч.П. Без значение дали става дума за писателски или по-скоро за чисто рекламен талант - но определено знае как да подреди света на думите си. Как да заснеме филма из страниците. Историята е достъпна, бърза и казваща няколко умни работи. Друго за успех в света, който осмива, не е и нужно. 

П.П. Това, което за мен е релевантно най-много от тази книга, е доброто старо: "I wanted to give up the idea I had any control. Shake things up. To be saved by chaos. To see if I could cope, I wanted to force myself to grow again. To explode my comfort zone."

Неслучайно в главата ми, отделно от буквализма на историята, но в синхрон с търсенията й/ми, се случваше едно непрестанно повторение на "Want" на Cure. 

I want the sky to fall in
I want lightning and thunder
I want blood instead of rain
I want the world to make me wonder
I want to walk on water
Take a trip to the moon
Give me all this and give me it soon
More drink more dreams more drugs
More lust more lies more love
But however hard I want
I know deep down inside
I'll never really get more hope
Or any more time

Няма коментари:

Публикуване на коментар