сряда, 10 септември 2014 г.

"Таралежово слънце" от Ларш Собю Кристенсен - споделя Росен

Улиците на и без това магнетичния Созопол със сигурност вече са с една идея по-благородни, след като по тях вървя един от най-значимите писатели на нашето столетие – норвежецът Ларш Собю Кристенсен. Честта да присъствам на представянето на първата негова стихосбирка, издадена на български, имах и аз – среща, която озари погледа ми с едно „Таралежово слънце“.



Поезията в тази малка книжка изгражда скелета на човешкото съзнание с цялата му сложност и многообразие – самотата, отчуждението, съзряването на духа, отношението към словото и още, и още. Кристенсен рисува едно тяло от съкровени мисли и стремеж към светлото чрез излагане на показ на всичко, което терзае една неспокойна душа. Защо посредством писано слово ли? Отговорът е даден:

„писаното слово е търпеливо
говорещият е припрян,
за да каже възможно повече
заговорва по-бързо от мисълта
и прекалява с говоренето“

Стихосбирката е едно пътуване през човешката съдба – от корените до върха, от дъното до звездите, от самотата до споделеността:

“всичко, от което си произлязъл присъства сега
там, където отиваш е вече у теб
семенцето и времето растат
в сърцевината на меката ти броня
разкажи градовете назад до огъня
разкажи хората до първичния им дом“

Кристенсен ни убеждава, че животът е смес от всичко, което е било, което е и което ще бъде. Един водопад, чиито води се връщат отново, за да се сгромолясват красиво пак и пак. Сякаш точно тази философия е въплътена в:

„прочети дните заднешком и стани пак млад,
живей вечно в рамките на денонощие и умри
в позлатените шевове
на повърхността на леглото“

или:

„има време за времето
което минава, то
не е хубаво, то не е
лошо, просто го няма, то
е отминало, има време
за всичко, и има време за нищо, откакто
свят светува“

Още примери в същия дух има в изобилие, но нека всеки подреди своя пъзел, търсейки отделните частици сред словото на Ларш Собю Кристенсен. Навярно във всеки от нас живее „този, който стои във сянката на голото дърво и гледа“ към „небето, където винаги свети едно таралежово слънце“.


       не е преувеличение - докато четеш книгата, ще се почувстваш:



Няма коментари:

Публикуване на коментар